ВЕСТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вестя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Идвам, явявам се някъде, обикн. за кратко време; мярвам се. Тополчани много добре познаваха Кара Османа,.. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хора. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата. К. Петканов, Х, 87-88. Многобройните ония посетители, които по-рано пълнеха механата му, не се вестяваха вече при него нито да пият, нито борчовете си да плащат. Т. Влайков, Съч. III, 115. — По цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време. Аз съм решила да ти се разсърдя най-сериозно — добави тя със съвсем друг тон. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Камен се прибираше късно през нощта. И дори веднъж три дни не се вести. Б. Несторов, СР, 50. Жаждата започна наново да го мъчи, но я понасяше твърдо. Твърдо понесе и следващия ден в очакване да чуе всеки момент щракането на бравата. Но през целия ден при него не се вести никой. Д. Ангелов, ЖС, 519.